"УСМИХНИ СЕ "

"УСМИХНИ СЕ "
Усмивките не се чупят, но поправят счупени сърца. Ако искаш да развалиш деня на сърдития, дай му усмивка....

четвъртък, 22 април 2010 г.

За вас, Родители.....

Защо детето има едно поведение в къщи и коренно различно в градината. Защо се случва така? Въпрос, който си задава всеки родител.


Какво е различното, което осигурява доброто поведение на децата в градината?

На първо място в детската градина има РЕЖИМ. Децата знаят кое след кое следва и това им дава сигурност и като че ли стяга тях и живота им в нещо като корсет: сега ще правим това, като го свършим ще правим следващото и така през цялото време на престой. Режимът е така организиран, че след моменти, в които децата са оставени сами на себе си, следват моменти, в които те нямат право на избор, а правят това, което някой друг им казва, че трябва да правят. Може да оприличим тези различни моменти на дишането: в организираните моменти те вдишват, в „свободните” издишват.И това е много важно. Основно умение, което трябва да се развие в децата във възрастта от 3 до 6 години е самостоятелността. За това в ръководените от възрастните моменти се дават знания и умения, които след това децата „тренират” в свободните моменти. И обратно: случващото се в свободните моменти може да послужи на възрастните за основа на организираните моменти – да обсъдим с децата случка и да изведем ново правило, да дадем знания или да „тренираме” умения, които не достигат.

И ако си послужим с езика от градината, основно правило в детската градина е: СПАЗВАНЕТО НА РЕЖИМНИТЕ МОМЕНТИ НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБСЪЖДАНЕ И ИЗБОР С ДЕЦАТА. Какво значи това? Това значи, че закуската е в 8,30 и който не седне да закусва с нас, ще остане гладен до обяд; че всички заедно сядаме и заедно ставаме от масата; че след закуска следва утринна среща, на която присъстват всички деца; че следобедния сън е от 13 до 15,00 и дори тригодишните деца, ако се събудят по-рано, лежат тихо в леглата, за да не събудят останалите; че след като децата легнат в леглата или някой им чете приказка, или слушат приказка от касетофона, с други думи слушането на приказка е част от ритуала по приспиване…..Така мога да ви разкажа за всеки момент от деня ни. Защо така удължаваме „принудителния” престой на децата на масата или в леглата, след като знаем, че те са много нетърпеливи. Ами точно за това: за да тренираме търпението им. Знаете, че ученето, например, е тежка работа, не винаги привлекателна, и ако детето не е приучено да бъде търпеливо, да приема да върши и дейности, които не му харесват, то няма как да успее в него. И, всъщност, истинската подготовка за училище се състои в създаване на някои навици и развиване на някои качества на личността, а не в научаването на буквите и цифрите.

РЕЖИМЪТ Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖЕН ЗА ЗДРАВОСЛОВНИЯ ЖИВОТ И РАЗВИТИЕ НА ДЕЦАТА. Той дава на децата усещането за сигурност и предвидимост в сложния и объркващ свят на възрастните, а на възрастните – „свободни” от деца моменти, в които спокойно, и най-важното без нерви ще може да вършим „неща за възрастни”.

Кое пречи в къщи да има такъв режим?

На първо място фактът, че родителите не съзнават колко е важен режима за децата им и колко той облекчава в ежедневието собствения им живот. Разбира се, режимът на бебето е съвсем различен от този на 3 годишното дете и родителите трябва да са будни за тези промени, да са готови да се нагодят към променящия се режим. Трябва да знаете, скъпи родители, че децата до около 4 години нямат реална представа за време, че вие сте тези, които им я създавате. За това и бебето посреща със широка усмивка мама, която през нощта се опитва да го успокои с приказки, когато то плаче и вместо да затвори очи и да заспи се ококорва и…..започва да си играе с мама и татко. Основно правило е: каквото и да трябва да вършите през нощта с децата, да става в тишина: пишкане, вода, успокоение след кошмарен сън. (В този случай може би ще ви се наложи да проговорите или да пеете с тих и успокояващ глас, но наистина мноооооооооого тихо и успокояващо).

Когато обмисляте режимът на детето в къщи, ще трябва да се съобразите с две неща: с особеностите на детето – има деца, които леко установяват режим за сън, например, (а има и деца, на които им трябва по-малко време за сън, или изобщо не им трябва дневен сън); и със здравия разум: ако искате детето ви да заспива в 20 -20,30 вечерта, то не бива да спи по-късно от 16 – 16,30 часа след обяд (което значи, че трябва да го сложите най-късно към 14 часа, ако е свикнало да спи 2 часа след обяд): колкото по-късно се събуди от следобедния сън, толкова по-късно ще заспи вечерта.

На второ място родителите най-често сами не са склонни да следват режима, които искат да установят. Искат, например, да приучат детето да заспива в 20 часа, но….в къщи има гости, или самите те искат да отидат на гости или в ресторант, а няма кой да го гледа или (още по-често) детето започва да хленчи и да иска и то да отиде с тях. Улисани в прекарването на приятния момент, предали се пред гледката на обляното в сълзи любимо личице, ние махаме с ръка и…..оставаме детето с гостите до малките часове или го вземаме с нас пак до малките часове в ресторанта. Какъв урок получава детето, когато махаме с ръка и променяме режима, най-често по тяхно настояване: че ако хленчат достатъчно дълго ще получат това, което искат. Какво губите, давайки често този урок? Губите авторитета си на родители. Чудно ли е, че българските родители са капитулирали пред тийнейджърите и не са в състояние да наложат авторитета си по никакъв начин. На родители, които ми казват:”Как успявате да накарате 20 деца да ви слушат, а ние по 1,2 не успяваме” аз задавам друг въпрос: „Ако на 3-6 години не може да ги накарате да ви слушат, как очаквате да ги накарате да ви слушат и следват на 13-15-20 години?” J

Ако наистина сте поставили детето в центъра на семейството, за педагога това означава не да задоволявате всяка негова прищявка и да треперите над него, а да сте готови да избирате неговия интерес във всяка ситуация на избор. Например: ако трябва да отидете на гости, а няма кой да го гледа – да се откажете от гостуването или да се приберете малко преди времето на спане на детето, колкото и интересно и за вас, и за детето да е гостуването, колкото и то да изглежда бодро и жизнено. С други думи да поставите правилата и режима НАД моментните изживявания за вас и детето. Защото РЕЖИМЪТ Е ВАЛИДЕН И ЗА ВАС, И ЗА ДЕТЕТО.

На трето място трудно се установява режим, когато няма еднаквост във възпитателните възгледи на двамата родители и на всички, които живеят заедно с детето. Казано с други думи, когато мама праща детето в леглото, то хуква разплакано към татко, той го грабва, в желанието си да го успокои започва да играе с него и….времето за лягане се отлага. Нали се сещате къде ще отиде то и следващата вечер? И какво ще се случи с режима….

Защо се спирам толкова много върху лягането? Защото децата най-често се съпротивляват на часа на лягане. Често родители пристигат при нас, съпровождани от децата, да ни уговарят да не слагаме децата да спят. Когато детето е малко, ние казваме, че няма да спи, но ще си легне заедно с всички деца, за да си почине в леглото. Не зная дали знаете, скъпи родители, но хормонът на растежа „действа” само по време на сън. С други думи децата ви растат по време на сън…..Спомнете си това следващия път, когато вдигнете ръце и оставите детето си дълго време будно.

И още нещо. Веднъж изработен, режимът съпровожда детето навсякъде. Ако отидете на гости при баба, или дори ако го оставите да гостува при баба – непременно предавате всички подробности на режима: време на лягане и ставане, време за хранене, време за игри, на хората, които ще се грижат за него. Вярвайте, бабите от това поколение, знаят какво значи „режим”, ще ви разберат и ще го спазват. И не забравяйте „да делегирате” правата на „главнокомандващи” на бабата и дядото. Изглежда невероятно, но децата разбират отлично, че мама и татко са най-важните и са склонни да ги слушат. Някои баби и дядовци успяват да си извоюват авторитет, но не всички…. За това е добре, когато си тръгвате и оставате детенце при баба и дядо да кажете: „ И да слушаш баба и дядо, както слушаш нас.”

Разбира се, режимът не бива да се превръща в самоцел. Налага се той да бъде нарушаван при определени ситуации. Впрочем, вие това знаете как да го правите. :-))))

сряда, 21 април 2010 г.

Рожден ден на Самуил

Малко нови снимки.........

Утринна гимнастика







Усмихнати сме и когато играем ръченица, защото тя вече не е непозната и трудна за нас!



петък, 2 април 2010 г.

Великденска еуфория

Великден или Възкресение Христово е най-големият празник за православните християни.В евангелските текстове често се споменава, че приживе Исус Христос нееднократно предсказва разпъването си на кръста и Възкресението си след три дни. И, когато на третия ден след погребението му Мария Магдалена отива с други жени в гробницата, за да намаже тялото на Исус с благовонни масла, каквато е била древноюдейската традиция, намира гробницата празна.


Възкресението е повод за грандиозни тържества в целия християнски свят.




Тази красива великденска декорация е правена от една много добра приятелка Гери - фурия в правенето
на красиви картички и декорации. Патето е шито ръчно лично  от нея.



Подготовката за празника започва в седмицата преди Великден (наричана Страстна), като се боядисват яйца и се месят козунаци, а на обяд на трапезата присъства агнешкото блюдо. Празнува се три дни. Сутринта на първия празничен ден се отслужва тържествена църковна служба. Пали се свещ и се носи да догори в дома. На празничната трапеза задължително се отговява (така се слага край на започналия на Заговезни пост) с великденски яйца и обредни хлябове. Всички се "чукат" с червени и шарени яйца — за здраве.


Не е известно откога за първи път са започнали да се боядисват яйца. Има исторически и археологически данни, че яйца са се багрили и дарявали още в древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция. Ритуалите, свързани с тях, символизирали началото на живота. Като християнски религиозен символ яйцето първоначално олицитворява гробницата на Христос и камъка, който е отместил. По-късно асоциацията се промения заради наложилия се обичай яйцата да се боядисват в червено - кръвта на Христос.
В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък, като броя им зависи от членовете на семейството и от броя на кокошките. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена, която прави с него, докато е още топло и прясно боядисано, кръстен знак на челата на децата. След този ритуал боядисването поемат младите жени в къщата.
До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, със смрадлика - оранжева, зелено – с коприва, жълто – с орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.
Винаги, когато се боядисвали яйца, се приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането (борак), ще е най-здрав през годината.

Децата много харесват този християнски празник, най-вече заради еуфорията покрай украсата и боядисването на яйцата. И ние в детската гредина решихме да спазим този ритуал - да боядисаме и украсим яйца. Е, не беше по изгрев-слънце както е според традицията, но....всички деца с ентусиазъм се включиха. Донесоха по2-3 яйца и след закуска се започна една трудова дейност.....

Ето и снимки от трескавата работа по украсяването на яйца, поставки за яйца и направа  на пилета от хартия за украса  :

С първото боядисано яйце натъркахме хубаво бузките на децата - да са ни живи и здрави, защото тази година имаше доста боледуващи.